Беше сряда, делничен ден. Листата капеха като жълти монети по зелената поляна. Още се наблюдаваше росата от ранния есенен сутрешен дъжд. По пътечката от камъни се движеше малко гущерче. Съвсем едва едва стъпваше. Една стъпка го накара да продължи много бързо с леко гърчене се скри зад едно паднало листо, а най - накрая вече не се виждаше от поглед
Натовариха всичките100 деца от мини бус и ги бутнаха в едно мрачно и гнило мазе. Те не виждаха нищо. Бяха вързани освен за ръцете и краката, но и един за друг. Всичките бяха на 16 години, а следващата реколта щяха да дойдат следващата година. Имаше прозорец все пак и се наблюдаваше всичко.
Вратата зад гърба им се разшумя и около 5 мъже, различавайки ги по гласа им продумаха. Трябва да се погрижим за полубога. -Та той едвам се движи. - Е за хермафродит не е зле. - Видя ли как смачкаха заместника му? -Да направо като балон се спука и цялата му гной се разпръска. - Дори незнам защо го правим? - За да се размножаваме! - Та ние нищо не правим освен да караме 16 годишните да ги убиват и разчленяват, та ние правим наобратно! Не е така, трябва да се кланяме на дебелия гноясал хермафродит, сега е ред да си изхвърлим семето в женската му полова система. Всички 1500 охранителя на 15 те мазета от стар концлагер с готова газова камера за избиване на хора се събраха на редица. Всичките свързаха гениталите си с маркуч, който се вливаше в по голям маркуч и накрая се свързваше с един плондер с малък мъжки генитал и отдолу женски. Нека се молим негова хермафродитост да забременее. Дебелия хермафродит с нож подобен на стъпало на крак изцвили- Още хора, трябват ми още хораа! Всички започнаха да произнасят думите - Дано хермафродита забраменее! Това го правиха през 1 час. Всеки ден.