Георги настоя да го заведат до плазмодия. Като го огледа отсякъде каза- Ибахти и плазмодия, викаш ние ставаме жертва за да може плазмодия да е Бог? Ама тва е ибахти пламодия, егаси му и гадта.
- Плазмодия се размърда леко като разхвърля малко гной от стоманения си аквариум. Гладата до раменето му бяха на въздух, а останалата част в собствен сос. Беше голям колкото 30 сгради една до друга. Плазмодия си отвори пастта и се провикна.
- Разбрах, че си Георги и също си наказвал хората, задето са по низши от тебе, но знеш ли какъв ти е проблема?
Георги се обади - КАКЪВ?
- Че нямаш путка! - прозина се чудовището - Като родя и всички ще ме признаят за Господ Бог!
- ИЮ ЕГАСИ МУ И ПЛАЗМОДИЙЩЕТО дето ще родиш. 
- Какво имаш там по тялото ?
 - Обриви, виж целия ми гръб и корем и лице и врат са в дребни циреи.
- И аз бях там, след това ще тече гной от циреите - прозина се плазмодия - но това няма да научи хората на уважение!
- А какво ще ги научи на " уважение" ? - попита Георги през чепатата си уста.
- Ами, като стана Господ Бог, всички ще паднат пред величието ми, сега изпикай се в тоя маркуч и да ставаш на кайма.
Георги го схруска машината за кайма, пламна за момент и след това през големия маркуч  се вля в пастта на чудовището.
Чак циреите на Георги изпръснаха малко гной докато го хрускаше машината и като се вля чудовището за момент се почуства все едно е изял себе си. Но се огледа и му мина бързо бързо. Бодро заяви - ИМА САМО МЯСТО ЗА ЕДИН И ТОВА ЩЕ СЪМ АЗ!

Дори Георги да си беше изчистил циреите и да мине на хирург да му спасят зрението, носа и зъбите - някак си пак щях да го виждам като мини плужек и плазмодии - опасявайки се каза Гаргамела. Ивелин процеди през зъби - а какво стана със Сергей? 
- Мина преди нас на кайма - отсъди Гаргамела. Съжелявам, че така се получи незнаех, че ме харесваш Ивелин. Мислех, че ги въртиш и никога не би се интересувал от такава като мен. - Че какво ти е? - попита Ивелин.
- Именно не бях готина, не носих грим, дори не носих и рокли или поли и нямах дълга коса, беше винаги до раменете прибрана на опашка. По дяволите, бях задръстена, а ти се оглеждаше по гримирани, анорексични курви. А аз бях пълничка преди проблема с язвата на стомаха, и не особено намахана. Ивелин процеди - да ама без дрехи са само кожа и кости и бързо загубих интерес, нямаше нещо интересно да си с тях, бързо омръзват и не можех да ги забавлявам за дълго, а и парите свършиха. Цяла година без теб само харчих пари по тях. А ти, ти си си намерила гадже, леле какъв глупак се оказах.
- Сергей харчеше пари по мен, за разлика от теб. Сергей ме обичаше мисля.
 - Леле какъв глупак се оказах, харчих пари по другите.
- Поне си си задоволил любопитството да си със слаботелестните и намахани. Едва ли щеше да харчиш пари по мен.
- Да това е така. - каза Ивелин.
- Става ли да минеш преди мен Ивелине - каза Гаргамела - имам нужда да порева, че изгубих Сергей.
- Егаси, а мислех, че си ми приятелка.
- Като порастнах, осъзнах, че не съм.