Не е ли много напрягащо да очакваш някой да те спаси? - попита Рикардо плазмодия.
- Как така няма да ме спаси? - В огромно учудване се изплю от огромната паст на плужека.
- Ако сам си скочил в пастта е нормално да го правиш за удоволствието - прозина Рикардо.
- Ама някой трябва да ме спаси оттам.
- Но ако чакаш някой да те напътства, значи няма как да си божество! А и ако някой трябва да те извади от трапа в който си скочил, няма да разбереш нищо от живота. Дори и в болката е нужно да усетим всеки миг като наш безграничен самостоятелен път. Умираме и се раждаме сами на този свят. Не някой друг вижда през нашите очи а ние самите. За плазмодии си много тъп, а уж искаш да си божество, в чернотата НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ИЗВАДИ! НАСЛАДИ СЕ НА ЧЕРНОТАТА, ЗАЩОТО ПОСЛЕ ЩЕ СЪЖЕЛЯВАШ, ЧЕ СИ НА БЯЛО. С прости думи няма да издържиш ада на това да си БЕЗ ЛОШИ НАВИЦИ. Просто лошите навици си знаят тяхното и си те привикват. Влюбих се в първия любовник и направих грешка, сега вече ми е навик.
- Влюбил си се? - попита плазмодия Рикардо.
- Да, но бяхме млади мислех, че сме приятели, той ме изостави заради една балсамирана анорексична и след това се предложих сам на пазара. По едно време се засякохме, той се опита да ме спра - КАКТО ти викаш някой да те спаси. После се отказа, ползва ме и ме захвърли. Ревах, че някога съм го обичал и по скоро за младините, който изгубих като бях влюбен в него. Та той бе като всеки един обикновен човек, с който съм бил - нищо особено. Върна се при приятелката си - балсамираната уличница. Никой не ме извади от трапа, лошите навици си искат тяхното.
- Ама.. някой... някой трябва да ме спаси!
- Ами хората, който изяде на кайма - някой спаси ли ги?
- Те си го просеха!
- При теб е същото - НИКОЙ! ПОВТАРЯМ НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ СПАСИ! Вредните навици са нещото, което те завлича и никога няма да те напусне! Ще си умреш с вредните навици, такъв е живота!
- Значи ще умра като плазмодии, така ли? И никога няма да съм божество? Стража убиите този от гей - бара на кайма!
Рикардо се изпъчи - Хора, вижте ми хубавите тъмни мускули за последно!- Свали си блузата и на слънце лъсна красивото му тяло с голям гръб, свали си гащите и се метна в месомелачката. Чу се вик и от него остана само купчина кайма, която се вля във врящата кутия и след малко през маркуч се вля в устата на плазмодия.
- Ха сега хора, кой има мускули! Плазмодия има мускули!
- Нямаш мускули ве урод!