Зададоха ми един напълно нормален въпрос! - Какво избираш! Реалния живот или фантасмагорията! -Избирам.. Фантасмагорията. Не ми се умира за драмата на реалния живот или да понасям гадости, може да убия човек за драмата на реалния живот ама не ми се лежи в затвора и разни баби. 
Сериозно избираш фантасмагорията, дори и реалния живот да умре?
В какви мъки да умре реалния живот, ако може в гадни мъки, за да живея спокойно във фантасмагорията.
И какво има в тази твоя фантасмагория, че си готова да затриеш хермафродитския плондер, който е озлобял! 
- Ами във фантасмогорията няма вина към мен. Именно защото нищо не съм свършила, няма вина. Хората пряват избори и плащат с тялото си и времето си, аз не поемам тяхната вина към техния избор.
Във Фантасмагорията или моята истина, аз съм щастлива. В реалния живот не. Затова може реалността да се задави и задуши, аз избирам да живея спокойно и свободно. Дори и да остана сама не ми се живее реално да имам вина за чуждите съдби, даже ще ги сритам в лицата ако креснат че имам вина.
Ами.. пътя ми свършваше в касапницата за месо.
Уф, друг път ще ги пускаме за кайма на плондера, че са го отровили и сега се души и ще умре най-накрая.
Уха аз съм свободна и плондера хермафродитски дето пикаят хората в него ще умре. Но това е прекрасно!
Помня, че избягах...